петък, 2 октомври 2009 г.
В ПАРКА
Припича. Хладенее.
Обичам есента.
Листата се люлеят.
Ветрец май прошумя.
Дечицата се гонят.
Старче плете крака.
Аз трябва да си ходя,
добре ми е така.
Над езерото тихо
бял облак прелетя.
И белоснежни лилии
затварят ветрила.
Съвсем по Димчо есенно
душата ми запя.
Ах, песните, ах, песните
на моята душа!
Мирише на кюфтета.
Дошла е вечерта.
Да тръгвам, че вечеря
ще трябва да глася.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар