Мария, днес е твоят празник! Ненапразно е в навечерието на Рождество Богородично. Ненапразно и ти носиш името на Присно Девата, избраната, благословената. Ненапразно на 40-тия ден от твоето раждане, майка ти те внесе в храма, за да благодари на небесата за прекрасния дар и да поиска благословията им. Ненапразно едва навършила две годинки, свещеникът от същия храм, отец Димитър, те качи на стол и ти изпя звънко и вярно:“ Богородице, Дево, радуйся, благодатная, Мария, Господ с тобою!“
Всичко това е случи, защото случайни неща в нашия съзнателен живот няма и ти се роди с благословията на Светата Дева. Но вече навлизаш в зрелостта, дете мое. Отиде си пухкавото детство. Спомням си преди години, когато беше на девет или десет месеца, а ние с дядо ти имахме запис в радиото. Родителите ти също бяха заети и аз с радост и гордост те връчих на нашата уредничка, за да се грижи за теб, докато записваме в студиото. Ти беше разперила ръчички и както те оставихме, така те и заварихме. Двете с уредничката бяхте усмихнати и очите ви светеха от радост.
Сега си госпожица, красива, талантлива и разумна. Пожелаваме ти с дядо в този живот да срещнеш радостта, но и скръбта. Защото радостта ни прави небесни, а скръбта ни прави човеци. Да имаш възходи, но и падения. Защото възходите ни носят наградата за таланта, а паденията ни учат да не се възгордяваме.
Запази светлината в душата си и младостта – в сърцето си. Така телесната хубост ще се облече от душевната и ще съхрани младостта ти дълго през годините. Не оставяй сърцето си празно, така то ще се свие и ще изсъхне преди още умът да е разбрал важните неща от живота.
Запази умът си чист и прелюбопитен. Така той ще те води през годините като по-голям брат и ще те пази от миазмите на Греха. Не го натоварвай със завист, злословие и вражди. Защото ще го изсушиш, разболееш и унижиш.
Обичай приятелите си, но не се оставяй приятелството да те води в живота. Бъди искрена и честна, но не вярвай винаги на искреността и честността на другите. Питай първо сърцето си, после и умът как да постъпиш. На кого да вярваш, кой да подминеш. Но никога не заспивай с ожесточено сърце и озлобен ум.
Уважавай родителите и близките си, без да им спестяваш грешките. Прощавай, без да искаш отплата. Върви напред, без да се обръщаш назад. Миналото винаги ни застига, не бива да му позволяваме да ни владее. Уповавай се на Бога, мило дете, първата ти мисъл сутрин и последната вечер да бъде обърната към Него.
Обичаме те, честит рожден ден! Господ с тобою!
