СЛАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ БОГУ


приказка за Рождество Христово – драматизация по Новия завет



Стая. В дъното малка елхичка. Тя не е още украсена. Огнище, в което гори огън. Маса, столове, старецът е седнал до масата. Външната врата се отваря и влиза детето. Заедно с него нахлува снежната виелица.

ДЕТЕ :
Има ли някой тук?
СТАРЕЦ :

Има, детето ми, влез, влез, че навън е зима! Ела да се стопиш на огнището!
ДЕТЕ: / колебае се/
Мама ми е казала да не разговарям с непознати.
СТАРЕЦ:
Права е майка ти. Но аз не съм непознат. Много години преди да се родиш, когато тя самата беше дете, дойде в моята къщичка.
ДЕТЕ:
Значи ти си този старец?
СТАРЕЦ:
Аз съм старецът от детството. Всяко дете ме среща, повечето ме забравят като порастнат. Но ето, майка ти ме помни.
ДЕТЕ:
Затова дойдохме тази година на празника в къщата на баба и дядо. Баба учи мама кое къде се слага, коя манджа как се готви, как се меси, а мама си спомни как се е разхождала по снежната пътека край дома, как е видяла твоята къщичка, как е влязла и ти си й разказал една приказка, която е запомнила за цял живот.
СТАРЕЦ:
Чисто сърце е имала майка ти, щом още помни. И много се радвам, че те е пратила. Сигурно е хукнала по магазините, голяма шетня пада около Коледа. А на Божията майка са й трябвали само едни яслички. Такава суета ни гони нас, людете, детето ми.
ДЕТЕ:
А ти ми разкажи приказката за Рождеството.
СТАРЕЦ:
Бива, детето ми. Това е най - хубавата, човешка приказка.
ДЕТЕ:
Защо?
СТАРЕЦ:
Защото е истинска.
ДЕТЕ:
Бог също е бил дете, нали?
СТАРЕЦ:
Всички деца носят Бога в сърцето си, чедо. А на Бъдни вечер небесата се отварят, ангелите слизат при хората и светлата им песен оглася цялата земя!
ДЕТЕ:
Каква песен, дядо?
СТАРЕЦ:
Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците блага воля! И така...някога, преди повече от две хиляди години...живял дърводелецът Йосиф. Той бил добър дърводелец и добър човек. Но бил стар и уморен. Оженил се за младата Мария, която се грижела за децата му и самата тя била още дете. Но хората говорели, че около нея сигурно има някаква тайна...

Домът на Йосиф и Мария. Той пише бавно и тихо си говори.

ЙОСИФ:
Мария, колко време стана откак живееш при мен? Ти си добра, кротка, нежна. Грижиш се за дома и за децата. Научи ни да четем и пишем. Благодат дойде в дома ни. Аз те имам за свое дете. С пръст не съм те докоснал. А ето ти.../ спира да пише/ стана друга. Отбягваш ме, не ми говориш. А често чувам нощем, сякаш си шепнеш с някого. Стана, запаля свещта, ти се молиш. „Никой няма.“ - ми казваш. Какво става, Мария? Не смея да помисля нищо лошо за теб, хората, обаче, шушукат. Хората са зли, искат да те убият с камъни като блудница. Реша ли да ти говоря, ти мълчиш и не вдигаш поглед. А очите ти сияят, виждам аз. И сълзи ги пълнят...Не мога да те гледам разплакана и...Затова реших да ти напишо това разводно писмо. Не мога, повече, Мария...

Влиза Мария. Спира като вижда писмото в ръцете на Йосиф.

ЙОСИФ:
Как е могло да стане това? Аз дори с мисъл не съм съгрешил против теб, а ето, ти си бременна. Уви, как се случи това? Кой те прелъсти? И какво да сторя, не зная. Да те изоблича ли като законопрестъпница, или да замълча заради срама, който тогава ще легне върху теб и върху мен? Ако те изоблича, тогава, разбира се, ще бъдеш убита с камъни по Моисеевия закон и аз ще се явя мъчител, който те е предал на люта смърт. А ако не те подложа на изобличение, ще съм с прелюбодейците. Какво да сторя? Недоумявам.
ДЕТЕ:
Дядо, защо трябва да убият бременната Мария? Убийството не е ли престъпление?
СТАРЕЦ:
Древните люде имали кървави закони, чедо. Затова Бог пратил единородният си син да изкупи греховете ни. По нова време жените са били слугини и майки, нищо повече. А всички знаели, че още при своето въведение в храма, майката на Мария, Ана, я е обрекла на Господ.
ДЕТЕ:
Значи тя щяла да си има дете без татко, така ли? В нашия клас имаме едно момиченце, нейната майка ще си роди бебе, пък таткото ги е напуснал.
СТАРЕЦ:
Мария била девица, дева-дете, но Бог пратил своя Дух, за да се въплъти Божият син. Затова и Йосиф, който бил добър и милостив човек, решил да закриля Мария.
ДЕТЕ:
Разказвай нататък!
ЙОСИФ:
Ще те изпъдя тайно, върви, където искаш. Или аз сам ще избягам от теб в далечна страна, за да не видят очите ми този позор. Какво се е случило с теб, Мария? Не си ли ти чистата Дева, възпитана в свещените притвори на храма? Не си ли ти тази Мария, която не искаше да погледне лицата на мъжете? Не си ли ти тази, която свещениците не можеха да уговорят да встъпи в брак? Къде е срамежливото ти лице? Аз се срамувам, а ти чувстваш дръзновение, защото скривам греха ти.
СТАРЕЦ:
Докато Иосиф й говорел всичко това, о, как се срамувала Мария, изчервявайки лицето си! Тя не смеела да му разкрие благовестието, което й донесъл Архангелът, и пророчеството, което изрекла за нея Елисавета, братовчедка й, майката на Йоан. Не смеела да стори това, защото се бояла да не се покаже тщеславна и обичаща похвалата.
МАРИЯ:
Потърпи малко, Иосифе, и пастирите ще ти открият истината за мен. Жив Господ, Който ме пази, защото аз не съм познала грях и никой не ме е докоснал, а това, което е в мен, е от Божието желание и по Божие действие.
ГЛАС:
Йосифе!
ЙОСИФ : / стреснат/
Кой ме вика?
ГЛАС :
Йосифе, сине Давидов!
ЙОСИФ :
Кой си ти?
ГЛАС :
Не бой се да приемеш Мария, жена си. Защото заченатото в нея е от Духа Светаго!
ЙОСИФ:
Ти ли си, Господи?
ГЛАС :
Аз съм Гавриил! Аз благовестих тази вест на Мария, жена ти. Тя ще роди син и ще му наречеш името Иисус.

Йосиф коленичи.

ЙОСИФ:
Благодаря ти, Господи, че отвори очите ми! Благодаря! Голям грях щях да сторя! А Мария е така скромна, толкова...тя чакаше аз сам да разбера...
МАРИЯ:
Йосифе, дойдоха люде да съобщят, че започва преброяване. Император Авугст е дал заповед да се направи преброяване по цялата земя.
ЙОСИФ:
Да се приговим и да отидем да се запишев във Витлеем.
МАРИЯ: / посяга към листа в ръката му/
Какво е това?
ЙОСИФ: / припряно/
Сметки разни, нали ме научи да пиша, та...Скоро, Мария, събирай багажа. Нашият род се записва чак във Витлеем. Много път има от Назарет до там. Ще можеш ли да издържиш?

Стаичката при Стареца.

СТАРЕЦ:
И така, Йосиф качил бременната си жена Мария и тръгнали. Дълъг бил пътят от Назарет до Витлеем и тежък. А в двореца на цар Ирод царяла суматоха. Тогава евреите живеели като роби на римляните и Ирод бил техен васал, подчинен. Той дочул, че скоро ще се роди нов цар и се страхувал за трона си. Мъдреците разгадали раждането на Божия син по звездите и тръгнали подир една от тях. Тя светела високо в небето денем и нощем и ги водела към Витлеем. Там Ирод обикалял като вълк нощем из покоите си...
ИРОД: / пие/
Какво ли значи този сън? Че ще се роди цар йудейски и мъдреците ще възвестят раждането му? И целият свят ще му се поклони? А аз? А моят син? Ей, има ли някой тук?
МЕЛХИОР: / влиза и се покланя/
Де е родилят се цар йудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.
ИРОД:
Какво? Как смееш? Кой си ти?
ГАСПАР: / също влиза/
Ние сме източни мъдреци, господарю, астрономи, учени и астролози. В нашите пророчески книги е написано, че когато звездата изгрее от изток, ще се роди Спасителят на света.
ИРОД:
Откъде идвате вие?
ВАЛТАЗАР:
Отдалеч, от персийските земи. Това там е Мелхиор, велик гадател и астроном. Този тук пък е Гаспар, прочут математик и прорицател. А аз съм Валтазар, моите знания са свързани със звездите и съзвездията.
МЕЛХИОР:
Тази звезда е навярно Ангел, който ни доведе в твоите земи, господарю.
ВАЛТАЗАР:
Необикновено съвпадение на планетите Юпитер и Нептун в съзвездието Риби, което е видно през месеците май, август и сега, декември.
ГАСПАР:
Но от няколко дни е необикновено силна, ярка, гори на изток денем и нощем и ни доведе тук!
ИРОД :
Защо е видна за вас, а не за мен? Нали в моите земи е длъжен да се роди Месия?
МЕЛХИОР:
Спасителят ще се роди във Витлеем йудейски, така е писано от пророка: „ И ти, Витлееме, никак не си по-малък от йудините градове, защото от теб ще излезе Вожда, който ще пасе моя народ“.
ВАЛТАЗАР:
И ние, мъдреците се заблудихме! Помислихме, че в двора на властника само може да се роди новия цар. Явно сме се излъгали. Не в царски палати ще се появи Той!
ИРОД:
Какво говорите, чужденци!? За какво намеквате? Че не съм от царски род и не ми се полага трон?!
ГАСПАР:
И ние, мъдреците, се объркахме. Забравихме, че свещените книги говорят за цар не от този свят, а за Христос, месия и спасител!
ВАЛТАЗАР:
Гледайте, гледайте, братя! Звездата! Дори в светлината на утрото, тя грее и се вижда! Заблудили сме се, не е тук Младенеца, да вървим!

Мъреците бързо излизат.

ИРОД: / на себе си/
Цар Йудейски? Само това ми липсваше! Не стига, дето виждам присмех и в очите на децата...не, на кучетата даже заради долния си произход! Не стига, че всеки нов ден ми донасят за нов заговор, нови тълпи недоволни! Палачите ми едва се оправят!Сега и цар, спасител! И тези дълбокомъдри персийци ще разнасят вестта по цялата земя! Не, в никакъв случай! Ще издам заповед да се избият всички младенци, всички мъжки рожби до две години по цяла Йудея! Аз ще царувам, аз и моят син, Ирод Антипа!

Стаята при Стареца. Огнището свети уютно, по стените играят сенки. Навън, високо в небето свети звезда.

СТАРЕЦ:
И ето, че дошла нощта на Рожеството, тихата и свята нощ. Всяко рождество е едно малко чудо, детето ми. Само в нашата свободна воля е то да се превърне в ежедневно, човешко чудо. Родилият се човек да премине през живота си с любов и радост и да носи на другите също така любов и радост, каквито донесъл в тази нощ Младенецът. По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в който нашият Господ се родил като светлина от светлината, внезапно в пещерата от скалата потекла вода, извор, който бил чудотворен, целителен. А в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Храм, наричан вечен, се разрушил и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна лозята се раззеленили, въпреки зимното време. Особено чудесно било, когато ангели слезли от небето с песнопение и явно се показали пред хората. Това се случило така. Срещу пещерата, в която се родил Христос се намирала много висока кула, наречена Адер, в която живеели пастири на стада. Там през тази нощ трима от тях бодърствали и пазели стадото си, и ето, върховният сред небесните сили архангел Гавриил им се явил в голямо сияние, блестейки с небесна слава, с която той ги осиял. Като го видели, те много се уплашили.
ГЛАС:
Добри люде! Не бойте се. Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес се роди Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенеца повит, лежащ в ясли.

Пещера. Ясла. Мария е прегърнала Младенеца. Наоколо са коленичили пастири и тримата мъдреци.

МЕЛХИОР:
Прости ни, Господи, че не разбрахме докрай пророческите думи и търсехме царят йудейски в царските палати. Ти ни научи на скромност и смирение, Господи.
МАРИЯ:
Иисус Му е името.
ГАСПАР:
Иисус Христос се роди в човешка плът, макар и като Бог да е вечен и да съществува преди всички.
ВАЛТАЗАР:
Ангел Господен, звезда пътеводна ни беше в дългия път. Но даде Бог – видяхме Младенеца!
МЕЛХИОР:
Служителите на звездите, водени от Твоята звезда Ти се покланят, Слънце на правдата!
ГАСПАР:
Иудеите очакваха друг цар. Не такъв Младенец, смирен и кротък. А могъщ обвинител, който да ги поведе срещу римските завоеватели.
МЕЛХИОР:
Сбъркали са и те, и ние, мъдреците. Не от този свят е царството на Новия цар. Затова и хората дълго няма да могат да го познаят.
ВАЛТАЗАР:
Необикновен цар е това дете! Това е Живият Бог! Макар и роден в пещера, в ясли, Той е нашият Спасител!
МЕЛХИОР:
Покланяме ти се, Царю! Ето, злато, най-ценното сред драгоценностите! Злато, както се полага за цар, заедно с моята почит.
ГАСПАР:
Лаван, благоуханен сок от царското дърво, радостни, бистри сълзи, отронени из под кората му в чест на Младенеца. Символ на жертвата, приета от Живия Бог да се въплъти в човек.
ВАЛТАЗАР:
Миро! Уханно и бистро като лавана, прозрачен сок от маслина, елей за помазване Владиката на света!
ГЛАС :
Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците – благоволение!

Всички повтарят тези думи.
Стаичката при Стареца. Сега тя е осветена и прекрасна, елхата сияе, звучи музика.

СТАРЕЦ:
Тази е моята приказка, чедо. Най- красивата и най- истинската, човешка приказка. Поклонили се на Младенеца и хора, и животни. Дошли и трите дръвчета, палмата, маслината и елата. Палмата му поднесла благоуханното си масло, маслината дала благоуханните си плодове, а елата горко заплакала.
ДЕТЕ:
Защо, дядо?
СТАРЕЦ:
Защото тя нямала какво да поднесе, освен вечно зелените си, бодливи клонки. Палмата и маслината й се присмели, но внезапно сълзите на елата заискрили като ярки съзвездия, самата звезда на Младенеца слязла от небесата и засияла на върха й! Всички ахнали от необикновената й красота. Младенецът протегнал ръце и благословил зеленото дръвче да прославя празника на Рождеството от нине и до века. Завинаги! Хайде, тръгвай сега. Майка ти е приключила с покупките, баща ти е донесъл елхата, баба ти е омесила баницата, дядо ти е наточил виното, всички те чакат за Бъдни вечер, тихата, свята нощ, в която небесата се отварят и ангелите пеят своята песен. Запомни ли я?
ДЕТЕ:
Слава във висините Богу...
СТАРЕЦ:
...на земята мир и между човеците – блага воля. Върви, дете, чакат те.
ДЕТЕ:
А теб ще те видя ли пак, дядо?
СТАРЕЦ:
Ако не ме забравиш, ще се видим в твоите деца, чедо. Честит празник!