ЗА ЩАСТИЕТО

Имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.
- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята.
В светлата тишина на нашето „аз“ греят съзвездията от нашето детство, светулките от летните нощи. Приспивно бръмчи бабиното вретено, светят по страните ни уханните целувки на мама. Това е щастието на невинността, на незнанието и очакването.
Наистина щастлив е онзи, който не се оценява съобразно чужди съждения, а се възприема чрез вътрешните сетива като съдия на самия себе си, казва свети Амвросий. Понеже нито гони общественото мнение заради някаква награда, нито пък се страхува от наказание.
Следователно има щастие и в страданията, колкото и жестоко да ни се струва. Защото страдалия човек е милостив и намира често своето щастие като помага на другите страдащи. Щастието да цениш и да бъдеш ценен. Да бъдеш обичан въпреки несгодите, да споделяш с любов недоимъка, да благодариш за изгрева и залеза и да очакваш по- добро бъдеще, макар и потънал в мизерия. Защото щастието не винаги е в парите, не се купува и не се продава.
Макар че има люде, дето намират го намират именно там ! В големите измами, в продадените си идеали. Може ли да има щастие в злото, в желанието да властваш, да мамиш и убиваш ? Вероятно...Защото и големите злодеи на човешката история са били щастливи. Но тяхното мимолетно щастие е донесло само гибел на човечеството.

Зова смъртта. На този свят съм сит :
достоинства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Говори се, че този сонет на Шекспир предхожда по време прочутия монолог на Хамлет : Да бъдеш или да не бъдеш. Всъщност нищо ново под слънцето, вековете и прогреса не са променили човечеството. То е все така покварено и омерзено в жадното търсене на лесно щастие.
„Единствено демокрацията има право да напише на своите сгради :Свобода, Равенство, Щастие“, пише френския философ Робер Мисраи. „ Очевидно е, че днес това не е осъществено, продължава той, но това не е възражение срещу демокрацията, а посочване на бъдещите пътища за нейното усъвършенстване. „
„Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми Права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на щастие) —се казва в Декларацията за независимостта на САЩ.
Мисля си например, добавя блогър в Интернет, че ако това беше записано в нашата Конституция или пък действително представляваше някаква ценност за нас, дали щяха да се случат следните неща:
— Децата в детските домове, освен нахранени и облечени, да бъдат отгледани като истински хора, готови да търсят щастието си, щом станат пълнолетни граждани.
— Гражданите да живеят в хармонична среда и запазена природа, защото въпросът не е в парите или в курортите, а именно в щастието на гражданина ;-)
Всеки човек има своя собствена представа за щастието: за едни то е удовлетворението от постигането на някаква цел; за други то е любовта, приятелството, уважението, материалните блага; за трети то е в задоволеността от живота. Има и хора, които смятат, че човек е щастлив поначало, че животът е щастие.
Защото животът ти е даден, ти не си го създал, той теб е създал. Затова и вярващият сутрин благодари на Бога за щастието да отвори очите си все още в този свет. Тук, в живота, където са неговите близки, където той диша в копнеж
Щастие е да имаш хубав дом, децата ти да са здрави и нахранени, светът около теб да е мирен и предвидим.Други обаче, намират своето щастие в кризите, в противоречията, в сблъсъците на идеи и идеологии. Според Робер Масраи в исторически, политически или икономически план, кризата като най – крайно събитие се явява сериозен и опасен сблъсък. Кризата изправя индивида пред смъртен риск, пред бунт или поне пред една обикновена, сърдечна криза.
Тя налага на човека и труден избор. Да се хвърли в промяната със своите сили, разум и талант. Или да се свие зад някой ъгъл на историята, опазвайки себе си и семейството си за по – добри дни. Да се сниши, да се смали и да изчака бурята да отмине.
Наричам щастие, заявява Робер Масраи, опита от съществуването. Щастието обозначава форма на съществуване, в която личността не е вече разпръсната или раздробена, а единна и независима. Насладата от съществуването не е абстрактна. Естетична или интелектуална, насладата от живота се подхранва от великолепието на света, когато възприемането му е споделено.
Значи, щастието все пак, независимо от радостта, която дава самотата на великите гении, е споделяне. Сподели радостта си от нежното цвете, сподели възхитата си от бурното море, сподели възторга си от първия сняг, споделяй и обичай, може би тогава ще си щастлив.
Душа, ядро на моя свят греховен,
душа, метежен пленник на нощта,
ти изнемогваш, мреш от глад духовен,
пилееш се във външните неща.
Ти, гостенката, пръскаш щедри средства
за този мой, наемен дом, без смут
натрупваш ти за червея наследства,
от теб добити с непосилен труд.
Расти, душа ! Граби от днес нататък
от тялото усещания ти.
изчерпвай всяка радост без остатък,
живей в разкош, но външно не блести.

Смъртта ще спре пред тоя жив кипеж.
Смъртта е тлен, а ти, душа, не мреш.