ЗА ПРОШКАТА

Колко време може да издържи цветето без живителния дъх на дъжда ? Колко време може да издържи живото същество без глътката въздух ? Колко време издържа човешкото сърце без благодатната целувка на Прошката ?
Представете си за миг, че никога няма да чуете смеха на приятеля, когото сте обидили. Че няма да прегърнете детето си, което сте нагрубили. Че няма да целунете сбръчканата ръка на майката, която сте изоставили. Може и да има люде, които прекрасно си живеят с грубостите и злобата, с клюките, злословията и презрението. Навярно на тях не им тежат изречените грозни думи и закани, не им пречат подигравките и ненавистта. Те, вероятно, се чувстват прекрасно, когато са потънали в дългове, алкохол, наркотици и безмозъчен разврат. Не страдат, ако децата им мизерстват, а любимите им хора са предадени и изоставени. Не им тежи гневът, който безмилостно изгаря душите и словата им. Такива люде често са болни, озлобени, изпити от жлъч, озверели, познавате ги, нали ? Срещате ги непрекъснато, блъскате се с тях в градския транспорт, разминавате се по коридорите, пътувате заедно в асансьора и неопростената злост поболява и вас, наравно с останалите.
Това са непростилите и непростените, това сме всички ние, защото не сме познали благодатта на Прошката.
"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си...
Простички думи, но колко от нас ги помнят и изпълняват ? Прощаваме ли на длъжниците си или непрекъснато трупаме в сърцето си гняв спрямо тях. Защото чувстваме длъжника винаги по-долу от себе си, смятаме, че никога няма да изпаднем в неговото положение, няма да се провалим, няма да се пропием, да проиграем парите си, да се надрусаме, да...да изброявам ли още ?
....ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец", се казва в Новият завет. И още : "(прощавай) до седемдесет пъти по седем".
Колко прави това, изчислихте ли ? Да, това е, толкова пъти трябва да се прощава, но на другия, на длъжника, на приятеля, на близкия. Защото Бог прощава само на тия, които сами не си прощават.
Прошката е чудо, пише Грег Андерсън, което се получава от само себе си. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата. Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Лежах у дома, измършавял от рака, продължава Грег, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. "Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата."Първата ми реакция беше: "Няма какво да прощавам. " Грешах. В леглото, в което умирах, започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Представях си как на тези хора им се случва нещо хубаво; как имат това, към което се стремят. Виждах ги усмихнати, щастливи, доволени. И предлагах моята прошка с голяма искреност. Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване.
Освободете се чрез прошката! Оздравейте физически и психически !
Божието слънце грее и над добри, и над лоши. Топлият дъжд мокри и праведни, и неправедни. А благодатта на Прошката лекува не само душата, но и тялото. Защото злобата, ревността, завистта непрекъснато разболяват човека.
Слушали сте, че бе казано,казва нашия Господ Иисус Христос, - обичай ближните си и мрази врага си. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят...
Ето тук спирам и се замислям. Защото виж как е казано : обичайте, благославяйте, молете се за тези, които ви проклинат, обиждат и гонят !Нима е възможно за обикновения човек да постъпи толкова добродетелно ? Да не отмъщава, да не въздава с равно зло, ако е вече обиден или наранен, да не постъпва с обиждащия, както той с него е постъпил, да не храни ненавист, да му прави добро...Господи !
Преди повече от десетилетие, в началото на деветдесетте години, пиян военен едва не уби скъп за мен човек. Той оживя като по чудо, върна се сред обичащите го и нашия живот се промени коренно.
Но тогава, докато заедно с приятелите денонощно бдяхме над него, докато плачех и се борех за оцеляването на семейството ни, на децата ни, докато следях възстановяването на моя близък, трупах огромен гняв и ненавист, огромна жажда за разплата. Сега вече не помня нито лицето на онзи човек, нито гласа му, но тогава, на разпитите и очните ставки се взирах в червендалестото, разплуто същество, което беше още младо, животът беше пред него, и...да, пожелавах му поне да го застигне това, което застигна нас.
После годините ни показаха защо ни е било изпратено това изпитание. Научихме се да ценим и малките радости в живота, да се радваме на слънчевото утро и морския залез, да обичаме безрезервно не само близките си, децата си, внуците, но и целия Божи свят, който е безкраен. Научихме се да прощаваме и да се смиряваме, защото за живия няма по-голямо благо от живота, нали ?
И все пак...не съм пожелавала злото на онзи младеж, не съм се замисляла за него дълги години, не знам дали е жив и какво прави, но да го обикна, да го благославям и да се моля за него...Май не съм достигнала дълбочината на Божията Прошка.
Прости им, те не знаят какво правят...
Онзи пиян военен наистина не знаеше какво е направил. Той нищо не помнеше, това още повече разраняваше оболялата ми душа. Терзаех се, че така и няма да разбере какво е причинил... Днес разбирам, че в мен горчилката не е изгребана докрай. Не знам как да го направя, вече минаха толкова години, може би ще мога...не да го обикна, но да се моля за него. И това е нещо. Не напразно тежките, човешки зависимости се лекуват първо с Прошката. Провинилият се тръгва да обикаля хората, които е обидил или излъгал, или ограбил, с покаянието започва лечението. Защото Прошката е истина и свобода.
Прости на себе си.
Прости на другия.
Прости на миналото.
Освободи душата си и върви напред !
Простете ми волните и неволни прегрешения...От мен простено да ви е...