сряда, 8 април 2009 г.

Лазаре, стани и ходи !


Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Иисус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея син Божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся."
Болестите и смъртта – страховете човешки. Колкото и напреднало да е човечеството, каквито и постижения да има в технологията и дори в космоса, човекът си е същество, изтъкано от страхове и най-големият е страхът от смъртта. Защото животът ни е единствен и неповторим, няма да имаме втори шанс, няма да можем в друг живот да избегнем грешките от този, няма да постигнем мечтите си в другия свят. Тук, в този, човек може да обиколи света, да преплува с лайнер океана, да посети непознати и далечни земи, да види далечни и непознати животни, да качи далечни и непознати върхове, тук, на тази земя, в този живот. И ето че едно човешко същество през всички тези столетия и хилядолетия е получило втори шанс. Лазар е възкръснал !
Как бихме реагирали днес ? Днес лекарите и медицината вършат чудеса и спасяват дори отписани от живота люде, нали ? Казваме, че тези хора са се спасили по чудо. И как заживяват те, ако наистина смъртта е надникнала в очите им ?
Иисус е обичал Лазар по човешки, не като син Божий, а като приятел. Затова е скърбял за него също по човешки, както скърбим ние, хората, когато изгубим любимо същество. Но също така е тръгнал да изпълни мисията си на земята, знаейки Своята по-нанатъшна съдба. Мисията на Спасител.
Иисус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог." А Исус й рече: "Брат ти ще възкръсне." Марта му каза: "Зная, Господи, че ще възкръсне при Възкресението, в последния ден." Исус й рече: "Аз съм Възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата Божия!" А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: "Учителят е дошел и те вика." Мария, ученолюбивата Мария, която винаги сядала до Иисус и брат си, за да слуша притчите на Учителя, вярващата Мария, тази, която сестра й Марта укорява, че немари домашната работа, за да слуша и се учи, тази, която самия Иисус защитава, защото не само от хляб живее човек, а и от Словото Божие...тази Мария не повярвала на своя Учител ! Тя се усъмнила, че Той може да възкреси покойния й брат, тя притичала при къщовницата Мартя, за да търси подкрепа.
Наскоро гледах в новините по телевизията една, съсипана от скръб майка, чиято дъщеря беше зверски убита от влюбения в нея младеж, когото отблъснала. Тази жена каза следните прости и потресаващи слова : Аз не го мразя, няма да го прокълна, моето семейство има своя ангел-застъпник на небето. Но той е мъртъв, той е завинаги мъртъв !
Тази жена, чието дете беше грабнато от ръцете й в разцвета на силите си, в младостта и красотата си, не таеше нито злоба, нито жажда за отмъщение. защото знаеше, че убиецът е вече мъртъв за земята и за небето. Нейната вяра я крепеше и й помагаше. Тя имаше своето упование в страшната си мъка.
Двете сестри на Лазар, когото Иисус е обичал в живота си на земята, са я загубили.
Исус, като ги видя да плачат и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и - като че ли незнаещ - питаше: "Къде го положихте?" А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Исус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: "Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба."
Това е другия наш, човешки страх, по-скоро ужас – тлението ! Със сърцето си го разбираме, но с разума не можем да приемем факта, че в утрешния ден може да сме само разлагаща се плът. Помня какъв див гняв ме обзе, когато гледах татко, все още млад, все още красив, с гарваново черна коса и леко посребрени слепоочия, с иронична усмивка на тънките устни, сякаш сега ще отвори присмехулни очи и ще ме разсмее. Не можех да се примиря с бъдещото му осъствие от живота и особено с тлението на човека, който ме е създал ! И въпреки годините, въпреки натрупаната мъдрост да речем, въпреки силната си вяра, същият гняв изпитах при смъртта на майка ми. „Та той вони вече...“,- казва любящата сестра Мария.
А Иисус й рече : "Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата Божия, защото за това дойдох - за да владея и над живи, и над мъртви." Мария му каза: "Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина." Иисус издигна очи към небето и каза: "Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил." Като каза това, Иисус извика с висок глас: "Лазаре, излез вън!" И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: "Наистина Божий син е този!" И повярваха в него.
Хилядолетията не са променили много човечеството. Вярата винаги е свързана с материалното, не с духовното. Народът повярвал, защото видял. А какво правим ние днес? Какво правим, когато нашите близки се връщат към живота сякаш по чудо ? Заживяваме ли друг начин, ставаме ли други хора, променяме ли мисленето си ? Или си оставаме все тези земни, обвързани с бита си люде, които, за да добият богатство като Юда дори предават Спасителя си.
Чудото на Лазаровото възкресение пък, предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие . Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
Защото след като слави Иисус за Лазаревото възкресение, след като го посреща в Йерусалим като Спасител, размахвайки върбови клонки и пеейки : Осанна! След всичко това, същият този народ ще крещи :Разпни го ! И дори неговият най – близък ученик Петър ще се отрече от Него три пъти, докато пропее петела. А ученикът му Тома ще иска да бръкне в раните Му, когато го срещне вече възкръснал, за да се убеди в Божествеността Му.
Не сме се променили много през тези две хиляди години, все така сме лековерни и податливи на злото, все така искаме да бръкнем в раната на ближния, за да се уверим, че страда, все така се люшкаме между Осанна и Разпни го ! Но нека с възкръсналия Лазар да се зарадваме на пролетта, размахала уханни крила с цветовете на дъгата. Да се зарадваме, че сме живи, че слънцето ни гали, че очите ни се наслаждават на Божия свят.
Лазар - медоносна капка от Божията премъдрост! - казва свети Климент Охридски.
Лазар - извор на духовна благодат!
Станете и ходете !- ви казвам аз. Разповийте смъртните савани на омразата от себе си и се обичайте !

Няма коментари:

Публикуване на коментар