Старият клоун

Кръгла, червена луна, огромна и страшна. Виси над къщите, виси над хълма. Небето зад нея е черно, жестоко, прорязано от далечни светкавици. Луна на земетръси и убийства. Мъртво, червено лице. сърцата се премятат зашеметени. Прошумява вятър.
Двете стари, изкорубени черници изглеждат прекрасни в светлината на прожекторите. Бедното, забравено от Бога селце също е прекрасно в лятната нощ. Селяните, насядали по поляната, очакват да видят това чудо, наречено „кино“. Самите те ще участват със своите лица като коренища. Полянката е осветена, превърната в циркова арена от стар афиш. Дъхти на билки и още нещо, неопределено, непостижимо...
До арената е камионът с цирковата музика.. Оркестрантите, цигани, от време-навреме старателно и фалшиво свият един и същ мотив. Снима се епизодът „цирк“.
Масовката е облечена и готова. Актьорите предъвкват поредната сухоежбина, поливана щедро с виксната бира. Топла при това. Някъде из селото има хубаво, старо вино, но в тази тежка, душна нощ никой не се сеща за него. Лежи то хладно и сънливо в хладните, сънливи мазета. Чака зимата. Сега по-добре вкисната биричка...
Зашеметената кръчмичка работи в съвсем необичайно за нея време. Всички чакат. Столовете уморено проскърцват. великата техника, която се мотае вече три часа вдъхва зинал възторг сред селяните.
Особено щастливи са децата.
В празната стаичка, където е наблъскан гардероба на продукцията и всеки си е намерил ъгълче да се преоблече набързо и крадешком, все още се мотае старият клоун. Зелените, долни гащи с увиснало, замърсено дъно и разкъсан бандаж, както и треперещите, покрити с кафяви петна жабешки крачета се скриват бавно, мъчително, с преплитане и залитане в празничната, радостно лъскава, бяла коприна на клоунските шалвари. Клоунът често-често спира и слага ръка на сърцето си. Забравилите светлината на прожекторите очи плахо заблестяват, светват, хитро заиграват. Той се усмихва, усмихва, усмихва...
Започва загрявката, посрещната с възторг от децата. В този къссен, нощен час никой не ги прибира да спят, никой не им се кара, светът наоколо е изпълнен с движение, светлина и чудеса. Изкривен, треперещ, неуспял и отдавна забравен от света, старият клоун е празникът на вечерта под щастливите черници, под обожаващите, детски погледи.
Върти с крака пламтяща пръчка, прескача столове, препъва се, пада позорно и величествено, усмихва се, весел е, весел е старият клоун, премята топчета, изпуска ги, дълго ги търси в гънките на искрящите шалвари и се усмихва, усмихва, усмихва...
Вероятно на целия терен старецът е единственият, който гори от актьорска треска. На младини всичко е било трудно за него. Трудно и мъчително, а онова столико чудовище, публиката, го е изпълвала с ужас. И се е обидил жестоко, когато преждевременно са го пенсионирали. Всички така се обиждат. във филм никога не е участвал и всичко за него е истинско. С усилие раздвижва скърцащите си кости и при всяка нова репетиция все повече се обърква.
Късно е.
Бурята сякаш никога няма да дойде, да се развихри и да разреши всички, среднощни проблеми. Въздухът вече тежи от напрежение. На децата им се спи, капризничат, има шамари тук-там. Спи им се и на селяните. Денят, прекрасният, летен ден за тях е дълъг и тежък, а нощта си е за сън, разбира се.
Двете черници отегчено зашумяват. вероятно и на тях им е омръзнала тази суета. И те спят по това време. Утре рано ще ги събудят птиците. Луната бавно се покрива с оранжава мъглица. Прокапват тежки, едри капки. Още няма вятър. Замирисва на озон. На терена за няколко минути настъпва паника.
-Бързо, бързо, моля ви ! Ей, по-бързо !- крещи режисьорът. Иначе той е много тих и деликатен човек. Поради това неизвестен и непризнат. Без бъдеще. Много възпитан.
-Бързо, копелета, бързо ! Ей, зяплю, мърда с мърда ! Стига кърка, чуваш ли, бе, давай по-стегнато !- подвикват си операторите, осветителите, звукарите, организаторите, помощник-режисьорите. И действат неочаквано стегнато. Всички тичат нанякъде.
-Снимаме ! Давай !
-Камера ! Готово...Дай клапа !
- Камера, бе идиот, чупи се оттам!
-Давай клапа, готови сме !
Започва се. Чудото ,наречено „кино“. Поляната блясва ослепително, побесняла и възродена от бурята Изчезва луната. Сред феерия от светлини на арената играе старият клоун. Станало е чудо. Върнало се е детството. Шумно, многоцветно и весело. Свири оркестър, човек в черен фрак и цилиндър представя „световно-известния у нас и в чужбина...“ Всички са се разсънили, децата не смеят да дишат, никой не мърда.
-Тишина, снимаме !
„Световноизвестният „ излиза зашеметен и лъчезарен, раздава целувки, премята топчета. Господи, детството, милото детство с илюзиите и лъжите, доброто детство, което първо си отива !
В този миг връхлита бурята. Блъсва хората в гърдите, кърши клоните на черниците, плисва дъжд в лицата, отнема за миг дъха от гърдите. Селяните грабват деца и столчета и хукват към празните си къщи. техниката е събрана неочаквано бързо. Деликатният режисьор, красивият оператор и помощниците им заедно с дебелата, пъргава директорка и ленивата, чипоноса касиерка изчезват в такситата. Актьорите и масовката са натикани в един автобус, който е вече покойник като такъв. И затова целият е блъсканица, истерия, шум, скандали и букет от разни миризми. Децата заспиват веднага.
-Я, внимавай !
Шофьорът !
-Пътят е тесен, много опасен, рейсът е препълнен. Искам тишина и да седнете всички ! Втори път с кинаджии не се фащам ! Ясно ?
Абсолютно е ясно ! Всички не могат да седнат, няма къде ! Започват разправии. Изнервени са и уморени. Някои от актьорите ще пътуват през нощта за окръжните градове, където са театрите им. На други ден имат репетиции, представления, ангажименти. Има и шегаджии. По-приятни са от другите. На оскъдното осветление в автобуса всички изглеждат сиви и еднакви. Отегчени.
В ъгъла, на последната седалка е седнал „световноизвестният „. Дрехите му висят от раменете като на закачалка. Час сега се забелязва , че с него има жена, придружителка. Стара, мека, добра жена. Нежно го завива с вехтичко одеалце. Гледа го с обич,с възхита. Той спи. Ръката му е на сърцето. Тя го целува по рамото. Леко като пеперуда. Те са сами и това е хубаво. Хубаво е около тях. Спокойно. Цялата вечер и половината нощ принадлежаха на стария клоун. Болеше го сърцето от вълнение. Сцената „цирк“ така и не заснеха, бурята попречи. И прожекцията на филма едва ли щеше да дочака, толкова много нощи и дни имаше до тогава.
Жената обляга глава на рамото му. И също заспива. под мекото, старческо лице светва нежният образ на послушно момиченце. Затварят се очите на детството.
Навън не се виждат нито луна, нито небе, нито звезди. Духа вятър и едър, тежък, прашен дъжд тича по шосето. Черниците няма да заспят тази нощ.