Нека бъде не моята воля, а Твоята

Бъдни вечер...тиха нощ, свята нощ...Нощта срещу Рождество Христово. Всяка година в тази нощ небесата се отварят, ангелите слизат при хората и пеят ангелската си песен: Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение...Всяка година в тази нощ Бог праща сред нас Своя Единороден и Единосъщен син за изкупление на греховете ни. Всяка година в тази нощ небесната светлина огрява утробата на Присно Девата и тя става Богородица. Повече от две хиляди години ние честваме Рождеството все по-пищно и по-пищно, но си оставаме все същите грешници, все така поклонници на Мамона, все така дребнави, озлобени и земни. Отецът изпраща Сина си, знаейки бъдещите му мъки и страдания. Девата ражда Предвечния, знаейки за бъдещата му участ. Синът живее сред човеците по човешки, знаейки съдбата си. Страхува се, плаче, страда, но и обича, носи непоносимата, небесна любов, за която непрекъснато се молим. И
винаги изпълнява волята на Отца си, дори пред кръстните страдания казва: Нека бъде не Моята воля, а Твоята !

Не моята воля, а твоята !
Колко пъти ние, като деца, сме изричали тия думи ? Колко пъти нашите деца са ги казвали на нас ? Приемаме за даденост, че родителите ни до смъртта си трябва да се грижат за нас. Болестите и мъките на старостта оставаме на тях самите. Нашите деца приемат за даденост нашите задължения към тях, а ние всячески им спестяваме болките си, докато...Докато нито ние, нито те могат вече да кажат :Нека бъде не моята воля, а твоята.
И ето ни на пътя на Новата година ! Повечето от нас попрекалили с ядене и пиене, но поне щастливи, защото Бъдни вечер е събрал повечето семейства. Сега новогодишният празник идва с нови обещания и нови предсказания. Да бъде богата, да бъде щастлива, да бъде мирна и плодовита ! А замисляме ли се какво точно сме си обещали да изпълним, от какви пороци да се откажем, какви недостатъци да победим ?
Всеки понеделник се отказваме от цигарите, всяка Нова година се заричаме повече да не прекаляваме с алкохола, с наркотиците, с хазарта, да не се гневим напразно, да не се заричаме напразно, да не сме зли, завистливи, подли, лъжливи, да станем човеци. Всяка Нова година започваме живота си отново, смятайки да го направим по-добър, по-човечен, по-красив.
Изпълняваме ли обещанията си? Или отново се взираме в хороскопа, надявайки се там да е отбелязано всичко : защо сме слаби и не можем да отблъснем злото.
Но нека бъде не моята воля, Господи, а Твоята ! Небесата тази година наистина ни готвят подаръци, наистина са отворени за нас, наистина ни носят мир и между човеците благоволение, които ние трябва да разберем и да ги приемем. След коледните новини, слушахте ли ги ? Отново побоища, пиянства, катастрофи, убийства, сякаш нищо не се е променило. Това са рани в снагата на нашето общество, наранените сме ние, не е ли така ?
И все пак, Нова година ! Нека пуснем светлината в душите си, нека си обещаем под шума от шампанското, че наистина ще се променим от утре. От утре ще бъдем по-добри, по-чисти, по-милостиви, по-добродетелни, защото :
Кои сме ние ? - Деца Божии.
Откъде сме дошли ?- От Божието сърце.
Накъде отиваме ? - При Бога.