Да положиш душата си

Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Простички думи, като всичко, което ни е оставил нашия Господ Иисус Христос. И още същата тази нощ на Тайната вечеря, любимите му ученици и бъдещи апостоли, го предават. Макар че са искрени в думите си :Ако потрябва дори да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.
Да положиш душата си за своите приятели...
Приятелите от детството и младостта, шумни, пъргави, усмихнати, пъргаво изкачват стълбата, вземайки по няколко стъпъла наведнъж. Надничат зад ъгъла с пръст на устни, готови да прихнат, докато ти се чудиш как да ги оправдаеш пред класната за бягството от час. Първата цигара, първата глътка алкохол, първата любов, всичко това споделяш първо с приятеля. Той е винаги до теб, когато трябва да излъжеш родителите си, той ти подава ръка, когато си се провалил и светът сякаш се е срутил отгоре ти. Той още от пуберитета замества родители, учители, близки, той е всичко, всичко, което имаш в живота, докато в ушите ти шуми парада на младостта ! Готов си да положиш не само душата, но да дадеш и живота си за него. Истината обаче е, че ти не знаеш още цената на човешката добродетел, не знаеш и кои са точно тези добродетели, не знаеш цената на душата си и на живота си. Сутрин слънцето огрява лъчезарната ти усмивка и това си е негово задължение. То е тук да свети и топли заради теб, заради твоите приятели, заради вашата радост и разбирателство. Не е необходимо да правиш никакви жертви, животът е прям, пътят е светъл и прав, а хората около теб те обожават. Това е младостта.
Добрият и истинският приятел остава завинаги, независимо от всички обстоятелства, пише тийнейджър в Интернет. Понякога приятелската връзка е толкова хубава и чиста, че може да се сравни с любовта. Приятелството е душевно привличане. То прилича на красива ваза, в която има букет цветя, подарени в знак на обич и вярност. И ето как завършва есето си този младеж: Един човек, който казва, че ми е приятел, никога не трябва да взема публично страната на неприятелите ми- без значение дали съм прав !
Някога Джек Керуак е влязал в затвора, защото заедно с приятеля си от детинство прикрил улики за убийство. Убиецът бил именно този негов приятел, а Керуак се опитал да му помогне. Тримата били неразделни в купоните, веселбите и бунта си срещу обществото. Бийт поколението претендираше да е либерално, свободно и отдадено на любовта, не приемаше войните и нравоученията, пиеше, пушеше трева, любеше се, както намери за добре. В един момент един от тримата пирятели се оказва убиец и то на своя любим, неразделен другар, на своя любовник. Керуак застава на негова страна, това ли е то : да положиш душата си за своите приятели ? Или, както категорично определя момчето във форума : приятелят никога не трябва да взема страната на неприятелите ? И кои са приятели, кои – неприятели ?
Днешният динамичен и комерсиален свят ни дава възможност да осъзнаем какво е значението на думата приятелство, пише друг форумец. То може да се опише така : Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да го загубиш. В ученическите години е по-лесно да откриеш човек, който да умре за теб или да влезе в ада. Едва в по-късен момент от живота си ние помъдряваме и оценяваме приятелите си, едва тогава откриваме значението на думата. Приятелството е умение да споделиш болката си или разочарованието си и да я разбереш у човека до себе си.
Наистина огромна трябва да е любовта, щом полагаш душата си за приятеля. Тази любов е пред всичко доверие. Твоята душа е отворена, доверява се на другия, неговата също. Така изграждате стената на своето приятелство, в която се разбиват житейските бури и утихват ураганите на злобата. Но дали винаги е така ? Не те ли поглеждат присмехулно през рамо приятелките ти ? Не се ли посмихват след теб ? Една дама в български сайт за приятелството споделя : За да спечелим истински приятели, е необходимо да съблюдаваме следните основни принципи : винаги да бъдем усмихнати, да показваме веселия си нрав, чувството си за хумор, никога да не отправяме критики, защото по този начин рискуваме да засегнем нечие достоинство, винаги трябва да изслушваме другите, да показваме искрената си заинтересованост към тях, да бъдем толерантни, винаги да ги подкрепяме и никога да не предаваме доверието им.
Но липсата на критика не е ли предателство спрямо доверието на приятеля ? Ако най-близките не му показват неговите недостатъци, тогава какво биха направили враговете му ? Кажи ти моите кривиц, казва в писмо дякон Игнатий, па да се поправим. Защото всеки бърка, па не може сам да се съвземе, продължава Апостолът на свободата ни. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.
Защото няма любов по-голяма от тази, да положиш душата си за своите приятели. От тях очакваме да ни обичат дори когато бъркаме, нали ? затова са приятели. да ни защитават, когато ние не можем. Да бъдат до нас, когато страдаме. И се обиждаме, ако ни критикуват, ако се опитват да ни помогат в слабостта ни. Психологът Ханс Селие споделя : Колкото силно жадуваме за одобрение, толкова се ужасяваме от неодборението. Лесно е да имаш приятели, когато си млад, тогава и любовта и приятелството са завинаги. нито за миг не можеш да допуснеш, че след пет, след десет години ще се срещнете случайно може би, ще се поздравите и няма да има какво да си кажете. Вие, дето не сте се разделяли за повече от едно нощ в младостта си.
В заника на живота почти не ти остават приятели. Децата са пораснали, внуците са отлетели и ако е останал някой до теб, той наистина е положил душата си за вашето приятелство. Той се е появил, когато разочарованията и болката то битието са станали непоносими и някой е трябвало да разтовари това бреме от раменете ти. Може да е бил любим човек някога, може да е бил съпруг или съпруга, но всъщност това е твоят приятел, докато смъртта ви раздели.
Дори мрака да пълзи навън, дори гъста, жълто-кафява мъгла да наднича през прозорците, той ще запали светлинка. Светлината на една свещ, разпръскваща студа и тъмнината, светлината на своята любов, на положената за теб душа. Защото наистина няма любов по-голяма от тази, да положиш душата си за своите приятели.
Абе дявол да го вземе, пише в романа си „По пътя“, споменатият по-горе Джек Керуак, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем, че наистина и за нищо не се тревожим.